Ето как звучи обучението ни през погледа на самите ученици.

Година Първа: 

НачалотоПървата година от нашия кино-клас промени мисленето ни. Ние за първи път се сблъскахме истински с Киното, за първи път имахме шанса да се докоснем до Изкуството, да творим. Ние бяхме въведени в този нов свят с простата задача- "Разкажете история". Всеки написа по нещо, прочете го, а след това дойде и истинската задача - да напишем сценарий по тази история. В процеса на работа, ние разбрахме истинската разлика между художествения и сценарийния разказ, научихме и първите основни начини да разказваш в киното. Всеки час обсъждахме историите, получавахме насоки от Надето, а след това се прибирахме и вдъхновени от живота около нас развивахме образите си, задълбочавахме конфликтите. След което отново се събирахме и обсъждахме. Всеки разработи своята история, гласувахме и избрахме сценарий, който да заснемем. С този избор започна и работата по нашия първи филм "Добри деца". Всеки час ние разглеждахме основните характеристики на даден департамент от киното. Надето и често човек от въпросния департамент водеха лекциите. Разглеждахме киното от много перспективи - операторската, звукарската, режисьорската, направихме и час по актьорско майсторство. Еманацията на годината бяха снимките - изключително наситени на положителни емоции два дни, през които научихме наистина много. Края на годината отделихме на разглеждане на заснетото и започване на монтаж.

Година Втора: 

Карантината, филмчетата и историята на кинотоВ началото на втората година, ние гледахме, обсъждахме и поправяхме монтажните версии на "Добри деца", наложи се да презаписваме и звук. Междувременно прочетохме още веднъж историите от предната година и избрахме новия сценарий, който да заснемем. Всеки избра роля различна от предходната година и процесът по разработване на филма започна отново... Но бе неочаквано прекъснат от наложената карантина, заради току-що появилия се нов вирус. А ние вместо да се отчаем и обезкуражим, удвоихме усилията си и започнахме да провеждаме курс два пъти седмично. В понеделник имахме така наречените часове по "История на киното", в които разглеждахме важните филми от историята. Освен "История на киното", всеки от нас избра и любимия си филм и всеки понеделник говорехме за някой от тях. Обсъждахме не просто сюжета и посланието, но и кино-похватите, използвани във филма. В петък пък разработвахме нашите нови индивидуални проекти. Надето ни възложи да снимаме кратко филмче на тема "Моята карантина". Всеки работеше индивидуално, но си помагахме с идеи и съвети. В края на годината ние имахме и "първата си премиера" - представихме онлайн завършените си проекти пред родители и приятели.В крайна сметка кино-класът се оказа изключително важен за всеки от нас във време на изолация, самота и страх, а филмчетата, които снимахме бяха нашият отдушник и начинът да предадем нашето послание на света.

Година Трета и Четвърта: 

Дневник - Фокусът през третата и четвъртата година беше завършването на избрания през предната година филм "Дневник". Процесът по същество беше същият както и през снимките на предишния филм, но с разликата, че бяхме научили още много за киното и имахме значително повече опит. Отново разгледахме различните департаменти в киното, но този път по-задълбочено, а и лекторите бяха повече. Различен беше и фокусът на часовете - след като предходните години се бяхме запознали с основните функции на департаментите, този път ние работихме по-скоро практически и разглеждахме и осмисляхме сценария през различните гледни точки. Всеки от часовете беше различен, но и едновременно еднакъв с предходните.Лекторът започваше с похвала за сценария и изразяваше увереност, че ще стане хубав филм. След това преминавахме към текста и го обсъждахме през призмата на дадения департамент. Никой от лекторите не се намеси грубо в работата ни, а само ни насочи по определен път и ни подаде възможности, за да продължим по него. През тези часове се почувствахме като току-що прохождащи деца, защото за първи път бяхме оставени да работим по-самостоятелно. Всеки от лекторите казваше: "Аз ще ви предложа нещо, но вие ще решите". Ние обсъждахме, давахме становища и аргументи, но всеки път дискусията неизказано завършваше с усещането за липса на крайното становище на авторитета. Мисля, че именно през тези години ние се научихме да работим сами.

В този период, някои от нас посетихме и първите си професионални снимки. Там видяхме реалните измерения на киното и успяхме да разгледаме отблизо работата на различните департаменти. Но най-важното - страстта ни се разпали още повече.

През тези 2 години направихме и много интересни упражнения - съставяхме сценарии по песен, разбрахме как да научим повече за човек по неговата стая и външен вид, анализирахме късометражни и пълнометражни филми.

Едни от най-ярките моменти в тези четири години бяха двете премиери, които се състояха в Дом на киното. Пред пълна зала, ние за първи път гледахме филмите на голям екран, а след това и ги представихме на публиката.